Никола Вапцаров
ГАЙДУЦЬКА
Переклад з болгарської Любові Цай
Жовкле листя вітер розганяє,
третій рік, як не були ми вдома.
Вже й жіноцтво траур приміряє –
і ламає руки: – Ох, судома!
Чи не прийдеш часом серед ночі
до родини, де твоє коріння.
Чи склепіти зможеш тужні очі,
постіль – терня, в голови каміння.
– Над хатами валяться горища,
ниви бур’яніють, воєводо.
«Вверх стріляй! Туди, де зорі! Вище!
Помремо за честь ми і свободу».
***
Оригінал:
Никола Вапцаров ХАЙДУШКА
Вятър мята листи пожълтели,
до три лета не сме били в къщи.
Булките се мислят овдовели —
гледат Пирин, пръстите си кършат.
Не додея ли ни път във тъмно,
скръб за рожби ли не ни повея.
Да намериш камен да осъмнеш,
камен-зглаве, търне за постеля.
— В къщите протекоха стрехите —
бурен нивите души, войводо.
«Стреляй горе, стреляй към звездите!
Нека паднем честни и свободни».
Източник:
Издание Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, София, 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова