Посвещение

Христина Радомирова
В порой от чувства думите ми давиш,
рушиш прегради, крепости, стени…
Моралните ми възгледи взривяваш,
оковите ми с полет да смениш.
 
Несвикнала на щастието земно
душата ми разголена пред теб
е грешница готова да си вземе
искрящ живот от твоите ръце!
 
И с порива на бликналата радост
на хората за болката простих.
Светулките във тъмното не страдат –
от тях за теб написах този стих!
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
 
В потоке чувств слова мои утопишь
Разрушишь стены крепости моей
Мораль мою застывшую растопишь
Я улечу со стаей журавлей.
 
Я не привыкла к счастию земному
Душой перед тобою до нага
Я грешница и взять уже готова
То что даёт любимая рука.
 
Я радостью в порыве полыхаю
Людей смогла за боль свою простить
Сверчки в ночи живут и не страдают
Они надиктовали этот стих