ДА СИ ЖИВ

Христина Радомирова
Плакал ли си някога от щастие,
болката до дъното изпил,
носил ли си космоси в душата си,
в бездната на самотата бил?
 
Чакал ли си някого във времето
с поривите жадни за живот,
виждал ли си как покълва семето
и дръвчето как налива плод?
 
Слушал ли си песента на птицата,
пусната на воля да лети,
взимал ли си огън от искрицата
да гориш, да дишаш, да си жив?!
 
Питам те, приятелю, и мисля си:
В този свят на грях и суета
в тежките си мигове осмисляме
на живота кратък вечността!
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Ты плакал ли когда-нибудь от счастья
И боль свою испил ли ты до дна
И принимал ли космос соучастье
В глухие одиночеств времена.
 
Томился ли за кем-то ожиданьем
И жизнь свою любил ли жадно ты
И видел ли как семя прорастает
И соком наливаются плоды.
 
Или быть может слышал пенье птицы
Её сумев на волю отпустить
Огня ли брал ничтожные искрицы
Чтобы гореть дыщать и просто жить.
 
Вопрос вопросом, но думаю приятель
Всё в этом мире грех и суета
Один лишь миг и щёлкнул выключатель
И жизнь не больше чистого листа.