Царь-Печальных-Дум влез коварно в душу,
Водрузил свой трон, правит день за днем,..
Угрожая злом храм любви разрушить
И сознанье сжечь ледяным огнем...
Не губи меня, временн'ой властитель
Бесшабашных вьюг и шальных ветров,
Не тревожь мой сон... Спите, чувства, спите,..
Погружайтесь в рай неземных миров...
Дзззеннн... сезон снегов и уснувших окон
Жизнь морозит так, что звенит окрест...
Вот придет весна, скину тесный кокон
И взлечу душой до седьмых небес...
* * *
Благодарю замечательную болгарскую поэтессу
Марию Магдалену Костадинову http://www.stihi.ru/avtor/mariniki
за яркий и глубокий перевод моего стихотворения:
Не тревожи съня ми... Спете, чувства, спете...
Цар на печалните думи влязъл коварно в душата,
и престола си въздигнал от ден на ден царува..
заплашвайки да разруши на любовта ми храмаи
в леден огън съзнанието да изгори...
Не ме погубвай, владетелю мигновени
на безразсъдните виелици и луди ветрове,
не тревожи съня ми... Спете, чувства, спете..
Потопете се в рая на неземни светове...
Дзззеннн... сезон на снегове и спящи прозорци
животът замръзва така, че звъни наоколо...
Ето идва пролетта, от пашкула ще се оттърся
и душата ми на седмото небе ще излети...
*
"Сквозь Время и Пространство"
коллаж Анастасии Керманн