На моето още неродено внуче

Антонина Димитрова -Болгария
Спи, мое мило ангелче! Сега
навън е зима, леден вятър вее,
земята е загърнал в пухкав шал
с рой бели пеперуди пак лудее.

Мълчи капчукът в дивна, бяла нощ –
не пее вече, да не те събуди.
Под мамино сърце във сърмен кош
сънуваш лято, мое малко чудо!

Ще дойде то, лазурът ще искри,
ще ти дарява Слънчо топли ласки.
На бял свят с писък ще излезеш ти,
за да откриеш колко е прекрасен!
29.01.2014г.