Дора Габе (1886 – 1983)
РАЗДЯЛА
От очите ми съня изсмука
тая дълга нощ, тъй неспокойна.
Няма на стената да почукам –
тя е вече помежду ни двойна.
Чувам само писъка на трена,
в тъмнината остър и тревожен.
От света съм вече уморена,
а пък ти си моя спомен тъжен.
Тежката завеса на живота
ще се дръпне нявга за минута,
да те видя млад и свеж, и бодър,
без да бъда видена и чута.
Колко много най-човешка мъка
безвъзвратната вълна отвлече.
Няма близост, няма и разлъка,
а светът е все голям и вечен.
1925
Дора Габе (1886 – 1983)
РАЗЛУКА
Ночь пришла – неслышно и незримо,
растревожив призрачными снами.
Непроглядна, непреодолима
эта бездна мрака между нами.
Лишь гудком пронзительно-надрывным
вскрикнет поезд, эхо – как стенанья.
Захлестнут потоком непрерывным,
обожгут меня воспоминанья.
Путь к тебе сейчас совсем недолог –
в прошлое скользну безмолвной тенью,
на мгновенье тьмы взовьётся полог –
ты там молод, весел. Лишь мгновенье.
Сколько неизбывной горькой муки
годы поглотили, как цунами!
Встречи не случилось – нет разлуки,
время и пространство между нами.
1925
(с болгарского)