Никола Вапцаров
ЕЛТЕПСЬКА ПІСНЯ
Над Елтепом туман стоїть.
Там посеред долин заліснених
моє село лежить,
примилуване сонячною піснею.
А долі шумно водами хлюпоче,
гілля і скали розбива,
немов жива,
до мене Глазне промовля.
Розповіда, що жінка там одна,
зсудомлена журбою і смиренна,
чека мого повернення вона,
а ще – що любить палко і вогненно.
Як взором, повним жалісної мли,
дорожніх всіх щиресенько питає,
чи справді прийде день такий, коли
верну сюди. А я сиджу, вчуваю...
Он горб укритий лісом. Ним
прошито сизих хмар громади.
Зоріє. Потім пада грім.
В очах спалахує відрада...
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Оригінал:
Никола Вапцаров
ЕЛТЕПСКА
На Елтепе дими мъгла.
Далече някъде във ниското
са моите села,
окъпани във слънце, като в приказка.
А доле плиснала водите,
притиснати в скали и клек,
като човек
приказва с мене Глазне.
Разказва ми, че там една жена,
съсухрена от скръб и от тревога,
ме чака да се върна у дома
и още, още ме обича много.
Разказва ми как с поглед замъглен
тя всеки пътник пита простодушно
дали ще се завърна някой ден.
И аз мълча, мълча, мълча и слушам.
Отсреща боровия хълм
събаря облачни грамади.
Просветва. После пада гръм.
И във очите блясва радост…
Източник:
Издание Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова