Казино
Засъхнал мед по устните. В дланта ми - глухота.
Аз викам лятото, а то не отговаря.
И с неочаквано избухване, когато светне фара,
пред мен се вдигат и кръжат листа.
Кой ще ми върне утринния дъжд,
засветил в твоята следа?
Кой ще ми върне нощните пристанища
подир веслата?
Кой ще ми върне птицата,
която с перушина златна
сега гнездо си вие върху сънищата на града?
В градината заглъхва някакво безкрайно болеро.
От проснатите мрежи отражения от облаци се сцеждат
и върху скърцащия кей рибарите нареждат
следи от пяна и кошовете със подскачащо сребро.
Назад не се обръщай и вика на ветровете заглуши.
И заглуши свистенето на вятъра, на юг понесен.
В душата ти какво се ражда? Песен?
Седни и с капки дъжд върху прозореца я напиши...
Казино
Мед высох на губах моих. В ладонях - тишина.
Окликнул лето я, на оклик нет ответа.
В слепящий белой вспышке фар -
в снопе безудержного света -
кружит листва, как вихрем взметена.
Кто мне вернет рассветный, тихий дождь,
блеснувший вдруг в следах твоих?
Кто мне вернет ночной причал,
таинственный и мглистый?
Кто мне вернет сейчас тех птиц,
что из пушинок золотистых
свивают гнезда в вышине, на сновиденьях городских?
В саду звучавшее всю ночь, стихает, молкнет болеро,
с развешанных сетей стекают радужные тучи.
Роняют пену рыбаки, шагая по мосткам шатучим,
и в глубине корзин живое плящет серебро.
Зачем глядеть назад? Седые крики ветра заглуши.
И отголоски летних дней глуши без сожаленья тоже.
В тебе напев рождается, быть может?
Ты каплями дождя его на стеклах напиши...
Перевод: Н.Горской