Безлюбовен сонет
Не ме обичаш като нявга ти.
Дали и аз не те обичам вече,
не знам. По навик тук, навярно преча
на нови в теб покълващи мечти.
„Обичам те!” – отдавна неизречено…
Ала в очите се чете, блести
готовност в скърби, радост и беди
да бъдем неразделни. Цяла вечност...
Вали… Капчукът реже равноделно
на порции среднощната тъга.
Не сме прегърнати в една постеля…
Любов ни сбра, бе Страстната неделя
и се започна сякаш на шега...
Днес липсата й хладно ни разделя.