Ти си славно, мое село - слънце засияло,
хубостта на Рая взело- цяло разцъфтяло!
Мило бащино огнище, с обич сътворено,
древно българско градище - минало свещено!
В теб окопът пограничен още шепне тайни
за победен меч чиличен, за поля безкрайни!
Бакаджика, стар комита, накривил калпака,
за юнаци още пита, за Инджето чака!
В теб се ражда жито едро, песни Тунджа пее,
а в небето синьо, ведро, горд орел се рее!
В теб мъже, жени, ергени и моми красиви,
са честити и блажени, весели, щастливи!
Ти си радост, обич свята, балсам за душата!
Кът прекрасен в Долината- Раят на земята!