Никола Вапцаров
ЗЕМЛЯ
Ця ось земля,
що ступаю нині по ній,
ця ось земля,
розтривожена вітром бурхливим,
ця ось земля не належить мені, –
це – не моя,
скажу, як не диво.
Вранці іду. Мій шлях на завод
хвилями роб
на море
він схожий.
Розум і серце одне –
ми народ,
та... землю чути своєю не можу.
Над нею, моєю,
весни
розливається
дзвін,
і сонце гримить
водоспадом,
проміння
сія;.
Ти серце землі
відчуваєш до самих глибин
і бачиш, як стрімко
земля розквітає моя.
Пірінським
вершинам
опорою
неба блакить.
Ілінденська пісня
луна над землею моєю,
над Охридом небо
просторе і синє блищить,
а десь унизу
простирається берег Егею.
Тепло підступає,
як тільки згадаю це я,
і серце одразу
полине в бентежну дрімоту...
Земле моя! Препишна земле моя!..
Боями розбурхана,
сичена кров’ю
і потом.
По Беласиці плетиво з дроту...
(переклад з болгарської – Любов Цай)
***
Оригінал:
Никола Вапцаров
ЗЕМЯ
Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя — не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.
Сутрин тръгвам.
Фабричният път
го задръства
с рубашки
безброя.
Ние сме слети с сърцето,
с умът,
но… земята не чувствам моя.
Над мойта земя
напролет
лъчите
шуртят,
гърмят водопади
от слънце
над мойта
земя.
Ти чувстваш дълбоко
сърцето на земната гръд
и виждаш как с скокове
раснат безбройни цветя.
Над мойта земя
в небето
опира
Пирин.
И мурите в буря
илинденски приказки пеят,
над Охрид лазура е
толкоз просторен и син,
а още надоле
е светлия бряг на Егея.
Спомням си само.
И ето нахлува кръвта
във сърцето, което
топи се от някаква нежност…
Моя страна! Моя прекрасна страна!…
Поена със кръв
и разлюляна
в метежи.
По Беласица телени мрежи…
Източник:
Издание Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова