На дъщеря ми Соня

Радко Стоянов 2
До вчера ти беше безгрижно момиче
с искрящи от обич и радост очи,
което щастливо под слънцето тича
и къпе косите си в лунни лъчи.

Сега си съпруга и майка грижовна
на умни, добри, лъчезарни деца'
които ти дават със обич синовна
горещите, трепетни свои сърца!

Животът те води по светла пътека -
да бъдеш учител любим,педагог,
с любов да разкриваш доброто в човека,
наставник да бъдеш и мъдър, и строг.

Но има ли нейде съдба по- щастлива
от тази да сееш мечти и любов?
Надежда да никне на плодната нива,
светът да сияе по- хубав и нов?

Бъди на доброто вълшебната фея,
която дарява сполука и мир!
Бъди вдъхновеният глас на Орфея,
разнасящ блаженство надлъж и на шир!