***
А тишината си остава тишина,
макар да я прострелват и взривяват.
Оплюват я, крещят и заклеймяват
и не за пръв път я измъчват със война.
Тя, тишината си остава тишина.
Във нея са прошепнатите откровения
и звуците на тихите съмнения,
и въздухът на пролетната светлина,
и ти в прегръдка с мен на тишина.
Нали остава си тя все пак тишина?
Надеждата не в туй ли зазори,
че пак в сърцето ще се разгори
и щастие от срещите ни при луна,
на тишина, останала си тишина.
Перевёл на болгарский Тихомир Йорданов: http://literaturensviat.com/?p=35821
На русском языке - здесь: http://www.stihi.ru/2006/03/16-2296