Никола Вапцаров
ХРОНІКА
Переклад з болгарської Любові Цай
Зусюди вороги.
На гори впали грози.
Над Охрідом
над синім б’ють гармати.
Що діяти тепер? – Ронити тихо сльози,
чи сісти й вголос тужно заридати?
Зенітки кашлем б’ють поміж зірками,
їх харкотиння слід лишає білий.
Хоч власні душі стисли ми зубами,
але ще в серці є снага і сила.
Чи вперше це із масками химер
історія явля криваву пику?
Чекали ми віками, і тепер
терпіти силу маємо велику.
А після бою і жорстоких втрат,
коли порошні, зморені, замучені
ви вернете мерщій до рідних хат –
вас стрінемо ми, тужні і засмучені.
Плачі голодні ниви скрізь заллють,
вас стерегтимемо, як вовчі зграї.
У грудях вирувати буде лють,
і тьмяний блиск в очах у нас заграє.
***
Оригінал:
Никола Вапцаров
ХРОНИКА
Отвсякъде врази.
Беласица е в броня.
Край Охрид син
картечниците грачат.
Какво сега? — Сълзи ли да пороним,
или на глас да седнем и да плачем?
Зенитите се кашлят към звездите
и храчките им светят с бяла диря.
Душите сме си стиснали в зъбите,
ала не мислим да умираме.
За първи път не влиза днес у нас
историята с кървавата мутра.
Столетия сме чакали, за час
ще потърпим сега дима барутен.
Но после, след жестокия погром,
когато прашни, морни и окъсани
се юрнете назад към своя дом —
ще ви посрещнем злобни и навъсени.
От глад ще вием в пустите поля,
на глутници ще ви следим в горите.
В гърдите ще избухне дива страст
и мътен блясък ще гори в очите ни.
Източник:
Издание Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова