Безродно време. Време на Мамона.
Бездушни олигарси превърнаха в декор
светите наши знамена.
Градежите на Кольо Фичето потръпват
под напора на непотребните закони.
В свещената Баташка църквица
свещици сълзи ронят
пред поруганите икони
на България.
Измислен заборчлял монарх
кощунства с родните слова
и бърза вълчия си нрав да скрие
в покоите на Чамкория.
Прежалили и майка, и баща
децата ни поемат по света -
богунемили гастарбайтери,
загубили компаса си за род.
Под нажежения ни небосвод
безропотен народ,
забравил що е барикада,
сред чалгата кръчмарска страда.
Това ли си, Родино,
на Омуртаг и Калоян?
Дали ще те опази
щита на стария Балкан?
Или духът ти -
наранен орел -
епично ще се рее
да дири гроба на Апостола?
И твоето величие,
и твоите герои
нима ще се превърнат в митове,
затворени
в забравените страници
на някоя си овехтяла книга?