Никола Вапцаров
ПІСНЯ ПОБРАТИМА
Фернандесе, чуєш смертний жах? –
Це вогонь картечний нас змітає.
Наче пес скажений, по полях
невгамовний вітер завиває.
Трубний клич округу сколихнув,
раптом настає суцільна тиша...
Сизий зморок начебто приснув,
груди ж – стогін навісний колише.
Хтось руками пробує копати
землю... Десь нервовий чути сміх...
Рвучко хтось вихоплює гранату,
викрутив запальник... Раптом стих...
Кинувся ти першим стрімголов.
Чути виск картечі у долині.
На чолі зачервоніла кров...
Фернандесе, ти далеко нині.
Схил відбито. Ми змогли пройти.
І кордон ворожий ми зломили.
Фернандесе, та й зрадів би ти,
як піднятись зміг би, друже милий.
(переклад з болгарської – Любов Цай)
***
Оригінал
Никола Вапцаров
ПЕСЕН НА ДРУГАРЯ
Ти не ще се върнеш, Фернандес —
днес картечен огън ви помете.
Във полето вие като пес
неуморно непокорен ветър.
Тръбен знак. И след сигнала пак
става тихо, непонятно тихо…
Във окопа дреме синкав мрак,
а в гърдите брули бесен вихър.
После някой с пръсти рий земята,
после къс и истеричен смях…
Някой грабна ръчната граната,
заотвинтва и отново спря.
След сигнала ти политна пръв.
Недалече чу се лай картечен.
Олюля се… на челото кръв…
Фернандес, не ще се върнеш вече.
Ний превзехме стръмнината днес.
Врязахме се в тяхната верига.
Колко би се радвал, Фернандес.
само тъй… да можеш да се вдигнеш.
Източник:
Издание Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова