„БАЛАДА ЗА ЧОВЕКА” („БАЛЛАДА О ЧЕЛОВЕКЕ”)
Веселин Симеонов Ханчев (1919-1966 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Маргарита Алигер
Веселин Ханчев
БАЛАДА ЗА ЧОВЕКА
Самичък в студената бяла гора
две нощи човекът се влачи.
И каза гората: – Нима не разбра?
Ранен си. Отиваш си вече.
Умираш. Далеч е отрядът сега.
Ни стряха, ни лек, ни пътека.
Но глух бе човекът, съборен в снега.
Пълзеше, пълзеше човекът.
И каза гората: – Смири се и спри!
Не ще се изтръгнеш от мене.
Виж бързият гълъб е паднал дори
до тебе с крила укротени.
Къде ще отидеш с такива нозе,
крилете щом с мен са сковани?
И спря се човекът. И гълъбът взе,
и скри го до своите рани.
И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с крила и натам полетя,
където не стигна човекът.
Веселин Ханчев
БАЛЛАДА О ЧЕЛОВЕКЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Маргарита Алигер)
Один пробирался он в снежном лесу
две ночи во мгле и в тумане.
Сказал ему лес: „Я тебя не спасу.
Пойми же, ты гибнешь, ты ранен.
Далеко отряд. Ни жилья, ни пути.
Отсюда уйти и не пробуй”.
Был глух человек, продолжая ползти
в снегу, от сугроба к сугробу.
И лес говорил: „Покорился бы ты.
Не тратил бы даром усилья.
Взгляни, даже голубь упал с высоты.
И птичьи осилил я крылья.
Смирись же. Ведь рана твоя глубока.
Взгляни на озябшую птаху”.
Но со снегу взял человек голубка
и спрятал его под рубаху.
Он кровью горячей его отогрел.
Тот ожил, воспрянул, встряхнулся,
крылами взмахнул и туда полетел,
куда человек не вернулся.