„НАЙ-ДОБРИЯТ УЧЕНИК” („УРОК БЕССТРАШИЯ”)
Веселин Симеонов Ханчев (1919-1966 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Леонид Мартынов
Веселин Ханчев
НАЙ-ДОБРИЯТ УЧЕНИК
Той беше добър ученик.
Най-добрият в класа.
Седеше на първия чин,
до прозореца, вляво,
беше нисък на ръст,
с коса като пламък,
червена и права,
с цяло съзвездие лунички
върху двете страни.
Беше много добър ученик.
Знаеше всеки урок,
отговаряше точно и ясно,
не мълчеше,
когато учителят
питаше
прав зад катедрата:
– Кои са царете от Второто българско царство?
– Къде се намират Азорските острови?
– Какво получаваме, когато прибавим
към натрия три молекули сребро?
Той беше добър ученик.
Най-добрият в класа.
Веднъж,
съвсем неочаквано,
влезе един офицер.
Прав зад катедрата,
офицерът посочи
първия чин до прозореца вляво
и каза:
– Излез на дъската.
Ела.
Говори!
Отговаряй на всички въпроси
подробно и ясно!
Беше в час по мъчение.
От стената
като от черни килии
гледаха Ботев и Левски.
Върху празните чинове
седеше страхът
и подсказваше:
– Кои са ония,
с които си ходил на явка?
– Къде се намира
квартирата, дето се срещаше с тях?
– Какво си получил?
– Кому си го дал?
Беше в час по безстрашие.
Тои беше добър ученик.
Най-добрият в класа.
Излезе навън
пред дъската.
Косата му рижа изгря
върху нейното черно небе
с тебеширени облаци.
Лицето му
беше спокойно и ясно
под златните лунички.
Беше много добър ученик.
Най-добрият в класа.
Но нищо не каза.
На всички въпроси
отвърна с мълчание.
Мълчеше,
когато го питаха в класната стая.
Мълчеше,
когато навън го поведоха.
Мълчеше,
когато го туриха прав
до стената на задния двор.
Мълчеше,
когато последен звънец
удариха пушките.
Беше много добър ученик.
Мълча
и получи отличен
в час по безсмъртие.
Веселин Ханчев
УРОК БЕССТРАШИЯ (перевод с болгарского языка на русский язык: Леонид Мартынов)
(Хороший ученик)
Он, ученик хороший,
считался лучшим в классе.
Сидел на первой парте
он слева у окошка,
был малорослым,
был с волосами
прямыми, красными,
как пламя,
а на щеках его горели
веснушек целые созвездья.
Он ученик был самый лучший.
Всегда прекрасно знал уроки,
он точно отвечал и ясно,
он не молчал,
когда учитель
в класс с кафедры
бросал вопросы:
– А во втором болгарском царстве
цари какие нам известны?
– Что мы получим, если к натрию
прибавим три молекулы серебра?
Он, ученик хороший,
считался лучшим в классе,
но вот совсем нежданно
в класс офицер явился
и, указав на парту,
что у окошка слева,
сказал:
– Ты, с первой парты,
иди к доске и живо
ответ на все вопросы
давай толково, ясно.
То был урок мученья.
Со стен,
как бы из черных
тюремных казематов,
смотрели Ботев, Левский,
а с опустевшей парты
страх подсказать старался:
– Кто те,
к кому ты шел на явку?
– Где та квартира,
в которой с ними ты встречался?
– Что получил?
– Кому отнес ты?
И это был урок бесстрашья.
Так, ученик прилежный
и самый лучший в классе,
к доске он вышел,
и будто солнце на рассвете,
так волосы его сияли
на черном небе
доски вот этой
над облаками меловыми.
Лицо его
в златых веснушках
спокойно было, было ясно.
Он был школяр прилежный.
Был самый лучший в классе.
И тут
на все вопросы
ответил он молчаньем.
Молчал,
когда из класса был выведен,
молчал он,
когда поставлен к стенке
был где-то на задворках,
когда звонком последним
винтовки прогремели.
Учеником отличным он был.
И промолчал он.
И сдал он на отлично
бессмертия экзамен.