„В КУРИЛЬНЕ”
Венедикт Николаевич Матвеев/ Март (1896-1937 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В ПУШАЛНЯТА
Зорко и втренчено, с лакома глътка
гледа пушачът към тигрова грива –
кожа на звяр, край Амур бряг тревожил.
Вплели се в гола пиянска прегръдка,
с нея младеж и жена се прикриват.
Гледа пушачът трептящата кожа.
Странните сладости на опиата
страсти към женски безчестия пръскат,
страсти, димящи в душата проклето.
Дим сред пушалнята тихо се мята,
лампа припламваща тихичко съска,
хъркат въздишки... Под кожата – шепот.
Сенки в жълтака под цинкови щори.
Пуши мъгла, сред пушалня разляна.
Пушат в мълчание жълтите люде.
Пурпурен мак, сякаш маг-чудотворец,
чудо тъмни в наркотична измама,
блянове димни тревожи и буди.
Ударения
В ПУШАЛНЯТА
Зо́рко и втре́нчено, с ла́кома глъ́тка
гле́да пуша́чът към ти́грова гри́ва –
ко́жа на звя́р, край Аму́р бряг трево́жил.
Впле́ли се в го́ла пия́нска прегръ́дка,
с не́я младе́ж и жена́ се прикри́ват.
Гле́да пуша́чът трептя́штата ко́жа.
Стра́нните сла́дости на опиа́та
стра́сти към же́нски безче́стия пръ́скат,
стра́сти, димя́шти в душа́та прокле́то.
Ди́м сред пуша́лнята ти́хо се мя́та,
ла́мпа припла́мвашта ти́хичко съ́ска,
хъ́ркат възди́шки... Под ко́жата – ше́пот.
Се́нки в жълта́ка под ци́нкови што́ри.
Пу́ши мъгла́, сред пуша́лня разля́на.
Пу́шат в мълча́ние жъ́лтите лю́де.
Пу́рпурен ма́к, ся́каш ма́г-чудотво́рец,
чу́до тъмни́ в наркоти́чна изма́ма,
бля́нове ди́мни трево́жи и бу́ди.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Венедикт Март
В КУРИЛЬНЕ
Зорко и пристально взглядом стеклянным
Смотрит курильщик на шкуру тигрицы –
Некогда хищного зверя Амура.
Чтобы отдаться объятиям пьяным,
Женщина с юношей ею прикрылись.
Смотрит курильщик, как движется шкура.
Странны, познавшему опия сладость,
Страсти животные к женщинам низким,
Страсти, мрачащие души – не мудрых.
Тихо в курильне и душно от чада,
Редко шипение лампы при вспышке,
Вздохи... чуть слышится шепот под шкурой.
Тени и блики на желтых циновках.
Дым поднимается темным туманом.
Курят в молчании желтые люди.
Мак, точно маг-чаротворец багровый,
Явь затемняет обманом дурмана,
Чадные грезы тревожит и будит.
1916 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Венедикт Март (Венедикт Николаевич Матвеев/ Март) е роден на 27 март 1896 г. във Владивосток. Пише поезия от ученическите години. Един от двигателите в литературния живот в Далечния изток, той е активен член на литературната група „Творчество” и популяризатор на източната култура, преводач е на китайска и японска поезия. Приятел е на Сергей Есенин. През 1920 г. емигрира в Китай, а в края на 1923 г. се връща в СССР. През 1928 г. е арестуван в Москва и лежи в Бутирския затвор, след което е интерниран в Саратов. Автор е на над 30 книги с поезия, проза, преводи и публицистика, сред които „Порывы” (1914 г.), „Черный Дом” (1917 г.), „Песенцы” (1917 г.), „Фаин” (1919 г.), „Тигровьи чары” (1920 г.), „Луна” (1922 г.), „На любовных перекрестках причуды” (1922 г.), „Логово рыжих дьяволов. О Шанхае” (1928 г.), „Речные люди “ (1930 г.), „ДЭРЭ – водяная свадьба” (1932 г.), „Ударники финансового фронта” (1933 г.) и др. През юни 1937 г. е арестуван с обвинение за шпионаж и в дните между 12 и 15 юни 1937 г. е разстрелян в Киев.