Медвежонок, мёд и пчеловод

Олег Демченко1
(Из Красимира Георгиева - вольный перевод с болгарского языка Олега Демченко)


Медвежонок с мамой
топают на рынок,
вот остановились
возле вкусных  крынок.

Мама попросила
деда-пчеловода,
чтобы он отвесил
им побольше мёда.

Самую большую
дед наполнил крынку
и поставил маме
в прочную корзинку.

Мама мёд взвалила -
пуда два!  - на плечи,
пчеловод, конечно,
радовался встрече:

«Этот мёд целебный -
липовый, цветочный!
Вылечит простуду,
говорю, вам точно!»

Мама прорычала
в ухо пчеловоду:
«Будем в день мы кушать
по две ложки мёда.

Хватит на всю зиму -
лучше нет диеты!
Мёд куда полезней
и вкусней котлеты».

Мама заплатила
три кедровых шишки!
Тут и спохватилась:
нет нигде Топтыжки!

Заревела мама,
с горя сев на травку.
Пчеловод от страха
спрятался под лавку.

Так ревела мама,
что забор свалился,
двадцать раз под лавкой 
дед перекрестится.

К счастью, вдруг открылась
у корзинки крышка,
и оттуда вылез
плачущий Топтыжка:

"Дорогая мама,
медом я объелся,
и живот от сласти
этой разболелся».

И добавил глупый,
плачущий сыночек:
"И пчела к тому же
укусила в носик".



Красимир Георгиев
МЕЧКА

Тръгнала Мецана Медурана
с малкия Медунчо на пазар.
Пред сергия с пчелен мед застанала
и помолила Пчелан Пчелар:

„– Продавач Пчелане, най-напред
напълни догоре коша с мед –
мед целебен – липов и акациев,
като за мечоци и юнаци.

Че медецът, като дойде зимата,
е диета най-необходима, та
ще яде меченцето добричко
всеки ден медец по две лъжички…”

Пчелчо мед премерил на кантара,
бързо в мечешкия кош го вкарал,
после казал: „Стоката, другарке,
струва точно четири шишарки!”

Меца заплатила за покупката,
взела коша, с пчелен мед натъпкан,
и мечето да си ходят викнала –
тук Медунчо, там Медунчо – никъде
нямало дори следа от него.
Тук Медунчо, там Медунчо – де го?

А Пчелан, засмян, казал на Меца:
„– Малкият, другарке, свит и сит
дъното на коша от медеца
дооблизва с мечи апетит…”