Старинният Преслав мълчи,
отправил поглед към Балкана.
Стените - горди ветерани -
спокойни са под свода чист.
И с дух негаснещ Симеон
над старините величави
пак брани миналата слава
на своя вечен бастион.
И сякаш Господ тук е спрял
невидимия свой часовник,
та сред руините вековни
да ме облъхне порив бял.
Да спомня паметната бран
на моите деди сурови,
за да пребъдат кръст и слово
в славянския изстрадан храм.
Да падна в чистата роса
посред светилището родно.
И, осъзнала що е подвиг,
от моя век да се спася!