Дъжд от книги като плява
над страната заваля.
Всеки книги съчинява
по градчета и села.
Умен е народът, значи,
няма за това вина,
към изкуството закрачи
с най-голяма бързина.
Печатари се роиха
като мишки през харман.
Манията задоиха
без стеснение и свян.
Критиката сляпа дреме
с кривите си очила,
Дявол кьорав да я вземе,
де е нейната метла?
Книги, книги, на камари
трупат се, купът расте.
Пише кой когато свари -
няма кой да ги чете!...