ПОДКОВАТА
Картина тиха, паметно забвение
под звездното крило на Бог,
зелено пролетно усамотение
в разрухата, наречена живот.
Три къщи с покриви от плочи
със мъх и лишеи по тях,
дълбоко във дола клокочи
потокът с бисерния смях.
На дървен праг – подкова вбита –
за сила и късмет на род...
Заглъхва тропот на копита
във облачния небосвод.
Купни сено, трева уханна,
кози, овце и кучи лай...
Потиснат спомен, тръпка странна
и само вятърът ридай.
Гнездо самотно във Балкана...
Дочувам неспокоен влак...
И само раната остава –
подковата на оня праг.
Мария Шандуркова
Снимка: Петър Петров, България