Машина мчится по дороге грунтовой.
Вся жизнь мне кажется коварной и паршивой.
И даже перстень золотой – подарок твой
Сейчас мне кажется подделкою фальшивой.
Мне дела нет, теперь, до всех мирских сует.
Душа разбитая застыла, как ледышка.
Моя любовь была, как солнца яркий свет,
А у тебя была дешёвая интрижка.
Я укачу туда – куда глаза глядят.
В густой туман, на край земли, где воют волки.
И пусть следы мои засыплет листопад –
Любовь рассыпалась на мелкие осколки.
ОТЛОМКИТЕ НА ЛЮБОВТА
Превод: Радко Стоянов
Свисти машината по прашен черен път.
Животът ми е тъй фалшив и тъй коварен.
Дори подаръкът ти - пръстен златен, скъп,
сега изглежда ми лъжлив, фалшив, покварен.
Аз грижа нямам в тази светска суета.
Душата ми разбита като лед застива,
че любовта ми беше слънце над света,
а твоята – интрига мръсна, нечестива.
Измъчих се, къде очите търсят път -
в мъгла, накрай света, където вълци вият.
Следите ми дано покрие листопад-
разби ми любовта, останките - да гният.