Антон Паралингов
Метель моей любви
http://www.stihi.ru/2014/01/11/12222
ВИХЪРЪТ НА МОЯТА ЛЮБОВ
Пeревод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Дървената ни колибка
спомен жив във паметта.
Рождество. В гората дивна
буря, клони под снега
се изтръгват, сякаш лапи
се насочват те към мен.
Ще избягам, ще се махна
в някой лунен мрак студен.
Тихо-тихо мама шепне:
"Не отивай ти сега."
Но отлитнах неусетно
към далечната земя.
Не намерих блясък чуден.
Пустота и чужд пейзаж.
И отдавна се загуби
писаното: "...вечно Ваш..."
Спряха вихри, снежни бури.
Тъне вилата ми в тишина.
А къде е конят буен
в пламенната ми душа?
Метель моей любви Вихърът на моята любов
Деревянная избушка ДЪрвената ни колИбка
давней памяти моей. спОмен жИв във паметтА.
Рождество. Метель. Опушка РождествО. В горАта дИвна
Леса дивного. Ветвей бУря, клОни под снегА
Лапы тяжко из-под снега се изтрЪгват, сЯкаш лАпи
Вырываются ко мне. се насОчват те към мЕн.
Убегу. Умчусь. Уеду Ще избЯгам, ще се мАхна
По морозцу при луне. в нЯкой лУнен мрАк студЕн.
Тихо-тихо скажет мама: ТИхо-тИхо мАма шЕпне:
"Никуда не уезжай." "Не отИвай ти сегА."
Но умчался я упрямо Но отлИтнах неусЕтно
На земли далекий край. към далЕчната земЯ.
Не нашел сиянье света. Не намЕрих блЯсък чУден.
Пустота. И чужд пейзаж. ПустотА и чУжд пейзАж.
КАнуло давно уж в Лету И отдАвна се загУби
То письмо :"Я вечно Ваш..." пИсаното: "...вЕчно ВАш..."
Улеглись метели, бури. СпрЯха вИхри, снЕжни бУри.
Дача в соснах спит в тиши. ТЪне вИлата ми в тишинА.
Где же скрылся конь каурый А къдЕ е кОнят бУен
пламенной моей души? в плАменната ми душА?