„ВСТАВАЙ, РОССИЯ!”
Леонид Григорьевич Ивашов (р. 1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СТАНИ, РУСИЯ!
Съдба сурова с гордост облада,
защо бледнеят твойте знамена?
В мъглата пътеводна си звезда,
не късай връзка в смутни времена.
Припев:
Съмнения, обиди остави.
Зората скоро свещи ще превземе,
стани, Русия-майко, изправи
пак гордо раменете изморени!
В Русия тъй било е неведнъж –
прекъсвал е крилатият й полет,
но след тревожния камбанен дъжд
величествено литва тя отново.
Съмнения, обиди остави.
Зората скоро свещи ще превземе,
стани, Русия-майко, изправи
пак гордо раменете изморени!
Не скръб, Русия, възроди, а с чест
преодолей мига на тежка леност.
Към теб светът с надежда гледа днес
и нов набат приканва към сплотеност.
Съмнения, обиди остави.
Зората скоро свещи ще превземе,
стани, Русия-майко, изправи
пак гордо раменете изморени!
Ударения
СТАНИ, РУСИЯ!
Съдба́ суро́ва с го́рдост облада́,
зашто́ бледне́ят тво́йте знамена́?
В мъгла́та пътево́дна си звезда́,
не къ́сай връ́зка в сму́тни времена́.
Съмне́ния, оби́ди остави́.
Зора́та ско́ро све́шти ште превзе́ме,
стани́, Руси́я-ма́йко, изправи́
пак го́рдо рамене́те изморе́ни!
В Руси́я тъ́й било́ е неведнъ́ж –
прекъ́свал е крила́тият й по́лет,
но след трево́жния камба́нен дъ́жд
вели́чествено ли́тва тя́ отно́во.
Не скръ́б, Руси́я, възроди́, а с че́ст
преодоле́й мига́ на те́жка ле́ност.
Към те́б светъ́т с наде́жда гле́да дне́с
и но́в наба́т прика́нва към сплоте́ност.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонид Ивашов
ВСТАВАЙ, РОССИЯ!
Судьба твоя сурова и горда,
Но почему тускнеет цвет знамен?
В тумане – путеводная звезда,
И может оборваться связь времен.
Припев:
Сомненья прочь и униженья плен.
Пока рассвета не погасли свечи,
Вставай, Россия-Мать, вставай с колен
И расправляй натруженные плечи!
Уж так бывало на Руси не раз –
Полет высокий прерывался птичий,
Звучал набатом колокольный глас,
И восставала ты во всем величье.
Сомненья прочь и униженья плен.
Пока рассвета не погасли свечи,
Вставай, Россия-Мать, вставай с колен
И расправляй натруженные плечи!
Сосредоточься, Русь и, не скорбя,
Преодолей нелегкие мгновенья.
Взирает мир с надеждой на тебя,
И вновь набат взывает к единенью.
Сомненья прочь и униженья плен.
Пока рассвета не погасли свечи,
Вставай, Россия-Мать, вставай с колен
И расправляй натруженные плечи!
---------------
Руският военен и обществен деец, поет и писател Леонид Ивашов (Леонид Григорьевич Ивашов) е роден на 31 август 1943 г. в гр. Фрунзе, Киргизка ССР. Завършил е Ташкентското висше общовойсково училище „В. И. Ленин” (1964 г.) и военната академия „М. В. Фрунзе” (1973 г.). Има богата военна биография, а след 1976 г. се включва активно във военно-политическия живот на страната. През 1983 г. защитава дисертация за степен кандидат на науките в Института за военна история, а през 1998 г. защитава докторска дисертация. Генерал-полковник, специалист в областите геополитика, конфликтология, международни отношения и военна история, началник на Главното управление за международно военно сътрудничество при Министерството на отбраната на Русия (1996-2001 г.), професор в катедрата за международна журналистика при МГИМО и в Академията за военни науки, действителен член на Академията за национална безопасност и на международната академия „Природа и общество”, вицепрезидент на Академията за геополитически проблеми (1998 г.), председател на Висшия офицерски съвет на Русия (2003 г.). Член е на съюза на писателите на Русия. Автор е на стихосбирките „Лира в погонах” (2000 г.) и „И тем я горд, что – русский генерал” (2003 г.), на над 700 статии в различни авторитетни издания, на монографиите „Маршал Язов (роковой август 91-го)” и „Россия и мир в новом тысячелетии” (1999 г.), на книгите „Россия или Московия? Геополитическое измерение национальной безопасности России” (2002 г.), „Хоронить не спешите Россию” (2003 г.), „Я горд, что русский генерал” (2013 г.) и др. Живее и работи в Москва.