ЕСЕННО ЗА ЛЮБОВТА
Ще дойда аз. Ще дойда утре пак
във твоя град с разголила се Есен.
В града на оня наш последен влак –
във спомен и в очакване отнесен.
Ще мина покрай твоята река.
Със вятър ще ти вейна по стъклото.
За теб една звезда ще съблека –
ще взема светлината й, защото
при тебе идвам светъл и готов
да бъда твое днеска, твое утре,
да бъда щипка шеметна любов
и стръкче от рецепта “Кама сутра”,
и яребичи стон сред Есента,
и влюбен зов на плахи гургулици,
и гукането нежно във нощта
на гълъби, накацали по жиците.
Ще дойда непознат за твоя град.
Достатъчно е ти да ме познаваш.
Е, Лятото в тефтера е назад,
но лятно любовта ни ще ни сгрява.