Идет XXI-ый,
грядет,
а Нострадамус
грозит
катастрофой...
Зачем тогда
Луна на небе,
а от неё дорожки
лунной свет...
Зачем тогда при
ярком Солнце
трава примята
в поле васильковом...
Зачем тогда
на горизонте
парус,
а от него
в полнеба
радуга-дуга...
Не надо катастроф,
пожалуйста,
не надо -
мир так прекрасен,
весел,
добр.
Не надо...
декабрь 1998 год.