ТВОЯТ ДЕН
Посърнал, избяга и днешният ден.
Закичен в ревера на мрака,
притихнал и някак до болка смален
го чух, как по залез проплака.
Не беше щастлив, че му даде очи
и с обич дари го със цвете,
та в тебе, когато животът горчи –
да вижда как в другите свети
една полужива, но все пак мечта
за нещо, неказвано с думи.
И този ден тръгна така от света –
по стари, изгубени друми.
А колко му трябва на краткия ден –
филийка, приятел, дечица,
семеен кът, топъл, пък неподреден –
дори да не струва жълтица.
И после денят със добри небеса
ще свети до късно във мрака.
По Коледа казват, валят чудеса.
А твоят ден тъй не изчака.