Лудостта ти отива

ЛУДОСТТА ТИ ОТИВА

Лудостта ти отива. И когато мълчиш,
тя е в теб приказлива. Аз пред теб съм дервиш.

След поредната доза делник сив и студен,
и в съня ми тревожен – ден и нощ, нощ и ден,

в теб живее вихрушка. В мене – стар, скучен дъб.
Него още го люшка идеалът ми тъп.

Лудостта ти отива. И когато си с мен,
ти си лудо красива! Аз съм влюбен кретен.