„РОССИЯ-ТРОЙКА”
Леонид Григорьевич Ивашов (р. 1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РУСИЯ – РУСКА ТРОЙКА
Ах, Русия! Лети тройка руска!
Но безпътие дните редят.
От пиянство и дразги изпускаш
коловоза на ширния път.
Сред неясни нерадостни друми
кочияшът пияно-велик
изпогуби жених и такъми;
годеница си без годеник.
Може би е останала малко
твойта сила над буйния кон?
И без вяра отдаде се жалко
на ездача недраг бързешком?
А по пътя – горички и храсти,
чуждестранен обтегнат камшик.
Клюмна руският флаг и угасна
на тръбата победният вик.
* Стихотворението е публикувано в сп. „Наш современник”, бр. 3, 2001 г.
Ударения
РУСИЯ – РУСКА ТРОЙКА
А́х, Руси́я! Лети́ тро́йка ру́ска!
Но безпъ́тие дни́те редя́т.
От пия́нство и дра́зги изпу́скаш
колово́за на ши́рния пъ́т.
Сред нея́сни нера́достни дру́ми
кочия́шът пия́но-вели́к
изпогу́би жени́х и такъ́ми;
годени́ца си бе́з годени́к.
Мо́же би́ е остана́ла ма́лко
тво́йта си́ла над бу́йния ко́н?
И без вя́ра отда́де се жа́лко
на езда́ча недра́г бързешко́м?
А по пъ́тя – гори́чки и хра́сти,
чуждестра́нен обте́гнат камши́к.
Клю́мна ру́ският фла́г и уга́сна
на тръба́та побе́дният ви́к.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонид Ивашов
РОССИЯ-ТРОЙКА
Ах ты, Русь! Разудалая тройка!
Бездорожье – привычный твой путь.
Не дают тебе бунт и попойка
В колею столбовую свернуть.
Вновь тебя в непонятные дали
Полупьяный возница везет,
Что смогли по пути растеряли,
А в невесты – никто не берет.
Иль совсем поистратила силу?
В стремя некому встать на скаку?
И, не веря в себя, ты постыло
Отдалась второпях седоку?..
На пути перелески, овраги
Да тугая заморская плеть.
И поникли российские стяги,
Маршей стихла победная медь.
2001 г.
---------------
Руският военен и обществен деец, поет и писател Леонид Ивашов (Леонид Григорьевич Ивашов) е роден на 31 август 1943 г. в гр. Фрунзе, Киргизка ССР. Завършил е Ташкентското висше общовойсково училище „В. И. Ленин” (1964 г.) и военната академия „М. В. Фрунзе” (1973 г.). Има богата военна биография, а след 1976 г. се включва активно във военно-политическия живот на страната. През 1983 г. защитава дисертация за степен кандидат на науките в Института за военна история, а през 1998 г. защитава докторска дисертация. Генерал-полковник, специалист в областите геополитика, конфликтология, международни отношения и военна история, началник на Главното управление за международно военно сътрудничество при Министерството на отбраната на Русия (1996-2001 г.), професор в катедрата за международна журналистика при МГИМО и в Академията за военни науки, действителен член на Академията за национална безопасност и на международната академия „Природа и общество”, вицепрезидент на Академията за геополитически проблеми (1998 г.), председател на Висшия офицерски съвет на Русия (2003 г.). Член е на съюза на писателите на Русия. Автор е на стихосбирките „Лира в погонах” (2000 г.) и „И тем я горд, что – русский генерал” (2003 г.), на над 700 статии в различни авторитетни издания, на монографиите „Маршал Язов (роковой август 91-го)” и „Россия и мир в новом тысячелетии” (1999 г.), на книгите „Россия или Московия? Геополитическое измерение национальной безопасности России” (2002 г.), „Хоронить не спешите Россию” (2003 г.), „Я горд, что русский генерал” (2013 г.) и др. Живее и работи в Москва.