ЗНАК
Нощта ми е парясана вълчица –
безпътна пред небесния портал.
Прегърната от спомени за птица,
с която бях в мечтите й влетял.
Забързана. С неонови клепачи
пък бледоотразената луна
към своята голгота сякаш крачи.
Голготата е с име на жена.
А аз стоя. На лунната пътека,
провряла се във стаята ми пак.
Заръфана луната виждам. Нека!
И без това в очите ми е мрак.
Нощта ми е парясана вълчица.
Вълкът луната ръфа. Единак.
И сякаш от небето тайна жрица
за край или начало дава знак.