ПОКАЖИ МИ ПЪТЕКА
Ако триста пътеки направя в нощта,
та поне веднъж теб да прегърна
и по триста пътеки си тръгна с тъга –
покажи ми една – да се върна!
Изречи ми не триста, а думички две!
Търкулни ги по тази пътека!
Всеотдайно сърце нека там ме зове.
А пък нека е стръмна тя. Нека.
Ще повикам аз вятър от новия ден.
Той ще литне със мен по баира.
Покажи ми, че все още чакаш ме, мен
И че в твоя свят аз се побирам.
Покажи ми, че моите крехки мечти
ще са припев на твоите песни!
Че на теб съм ти нужен – кажи ми го ти!
После знай – всичко друго е лесно.