ПОЧТИ
И какво, че и стихове писах?
И какво, че и в рими мечтах,
щом животът е улав и клисав
и не е той кантата на Бах.
И какво, че картини рисувах?
И какво, че дървета посях,
щом от тях даже птиците псуват.
Но пък днес изведнъж проумях –
ще скроя аз от тях гилотина.
Ще осъдя живота във мен –
да се скрие. Среднощ да замине.
И от ангелски хор огласен,
да се кротне в небесните друми,
да прогледне със благи очи,
да изрича най-топлите думи,
за които днес злобно мълчи.
В някой облак тогава до тебе
ще се гмурна – сред дъжд от мечти.
Ще заченем нов свят. По-потребен…
Ах! Почти те усетих. Почти.