БАРМАНЕ
Захвърлил нанякъде прашните ходове
и сметките гнусни за лъскав живот,
отдавна приел съм и виждам, че мога
през него да мина на тих оборот –
сред тихи любови на тихите пристани,
сред нежната музика – ключ към души,
сред верни приятели – няколко, истински,
сред спомени мили, от село дошли...
Отдавна разбрах, че е трудно за вярване –
животът от сметки душите изми.
Наивните малко сме. Сипвай ни, бармане,
вземи ни последните бели пари.
Изстискай ни всичко, едно ще остане пак –
достойнството, дето не струва пари
и за което надали някой знае как
различно вирее в различни души.
Наливай ни, бармане, тука сме тихите,
които не ровим със пръчки в пръстта.
Но знай – от онези води ненапити сме.
Изригнем ли тихите – мием калта.