ИЗМИСЛЕН ЖИВОТ
Обърнахме наопаки живота.
Залюбихме все повече смъртта.
Дори сега да стане Дон Кихот-а,
и той ще се обърне под пръстта.
До мелниците никой не достига
днес, даже и на книжния мегдан.
Умря онази песен на авлига,
погребана до селския геран.
Че цели наши двадесет години
живот и младост, вяра и любов,
и всичко – някак в болка си замина,
опято над поредния ти ров.
И всички тези, дето озлобихте
живота и му дадохте кама,
живейте си във свой живот – измислен.
Аз беден съм, но с любеща душа.
И тя за вас напук ще оцелее
във стиховете – свита на кълбо,
единствено защото го умее –
да среща всяка болка със добро.
Разбивайте, ограбвайте, безбожни,
животът сякаш ваша е творба.
Да вземете плътта ми е възможно.
Но… по - далеч от моята душа!!!