ГНЕЗДА СРЕД ИКОНИТЕ
На обезлюдените български села
Празно е. Вятърът даже не спира по клоните.
В празните къщи мирише отдавна на гробища.
Боже! Врабците са свили гнезда сред иконите.
Бурени в двора наместват огромни туловища.
Пусто е. Старото радио дом е на паяци.
Даже небето наднича през покрива в стаите.
Влагата тъне сред тиня в рогозки и шаяци.
Колко неселско е в селото – вие не знаете.
Прашен, мегданът събира по цял ден жалейките.
Сбрани са. Сякаш ще люшнат отново хорото си.
Сякаш момците ще кичат момите по пейките.
Живите – мъртви. Сред село на поменни фотоси.