ГАРА ИЗПРАЩАНЕ
И когато се мръква, и съмва, леглото
е застлано все още за някой мой гост,
дето чаках във време добро. В недоброто
напоследък – със себе си вдигам сам тост.
Как звъняха със виното пълните чаши,
отразени във нашите светли очи.
Пия днеска със friends, със друзья, с аркадаши.
Ала в гърлото нещо така ми горчи,
че когато затъжен за вас аз поискам
да ви кажа “Наздраве” или “Будь здоров” –
вместо седнал сред всички, клавиши натискам
и с надежда през скайп-а ви чакам, готов
да се чукнем, приятели мили, далечни.
Ала чашата пълна мълчи, не звъни.
И макар в Интернет да са връзките вечни,
и да чувам гласа ви от всички страни,
поболя се леглото. И масата стара.
Поболя се бутилката с вино дори,
че България днес се превърна на гара.
И изпраща чеда – от зори до зори.
Жалка гара “Изпращане”. Тряскат вратите.
И пореден влак тръгва в посока навън.
Пак звъни коловоз. И проскърцват стрелките.
Ала в гара „Посрещане” – само насън!...