люти ми

ЛЮТИ МИ

Люти ми, брате, глътката ракия.
А хапката мезе така горчи!
Дори нощта с най-верния комшия
по чашите се стеле с вкус тръпчив.

Боли ме, брате. Вътре в мен боли ме.
И песен се не ражда, нито стих.
А пяхме с теб за българското име.
Сега аз сам мечтите си затрих.

А гледам те – и ти си тъжен, брате.
Угаснали са твоите очи.
Рогатият навярно ни изпрати
във време, във което се мълчи.

Бащите синовете си изтребват.
Не мога, брате. Пия – в мен гори.
Баташки дух и днеска ли ни следва?
Какво не правят пустите пари.

Богатият на бедния не вярва.
Народът мре – керванът си върви.
Във този век космичен, като брадва
ме блъска нещо страшно. В мен кърви.

Люти ми, брате, глътката ракия,
че виж я – от контейнера до нас
гризе сух хлебец пуста немотия.
И моли се на Бог с човешки глас.