МАГИСТРАЛА ЗА ПЕШEХОДЦИ
Белязани от магистрали,
живеем в бедност... И пари,
чиято власт се е простряла
над бъдещето... И тежи.
Натиска с тежки Мерцедеси,
купувани с човешка плът.
Хей, просяко, ела. Къде си?
Ела, очаква ни светът
с една различна магистрала
за всички, дето са пеша.
И дето вече са разбрали,
че не с пари, а със душа
и не с коли, а с много вяра
ще тръгнем днес един до друг.
И всички – мяра според мяра,
ще свием длани във юмрук.
По тази магистрала свята
духът на Левски ни зове.
А Ботев пей за Караджата,
че жив е той, не ще умре...
По нея често днес Бенковски
със конницата си снове
и облаци под тропот конски
изсипват гневни дъждове.
Кънти небето до полуда
и сякаш е съдбовен знак
за осмо и последно чудо.
Тресе се и земята чак...
Защо в пътечка тясна, своя,
поел е всеки сам в нощта?
Ей там поспрете – зад завоя!
Там някой маха със ръка.
На стоп към тази магистрала
да тръгнем пеш и без коли.
Виж колко хора са се сбръли,
напук на всякакви пари,
с една надежда – след Бенковски
да търсят своя свобода.
И без „Дондуков” и „Раковски” –
без партии и без вражда,
да вийнем нова магистрала.
Духът на Левски ще е знак –
в човешка длан, в юмрук ни сбрала
под Райниния горд байрак.