ЗА ТЕБЕ, БЪЛГАРИЙО
Дали че аз не страдах от безсъние -
или че просто цял живот съм спал?
Накрая сам живота си осъдих –
да бродя бос, окъсан, оголял.
И днес съм закърнял за юбилеи,
за празници и пищни тържества.
Не иде ми отвътре да запея.
И глух съм за изтъркани слова.
Болящи са ми днеска тържествата.
Къде я виждаш тая свобода –
в сълзите си – без хляб и в студ проляти
или в прокудените си чеда?
Ще бъда аз за тебе на площада.
Но не в сценария така познат.
Ще бъда – свободата да изстрадам!
И вярвям, че чедата ти не спят.
3 март 2013