ЩЕ РИСУВАМ
Ще изтрия тъгата си с гумичка бяла –
тази черна и страшна, и сложна тъга,
дето мълком години наред е валяла
и е правила тъмен дори и снега
във една недовършена детска рисунка,
на един пожълтял от годините лист.
Той, стативът й, още стои си там, вънка,
и просторът зад него е все така чист.
Ще намеря аз гумичка – чиста и бяла,
може би сътворена от чиста любов.
На рисунката детска, в мазето стояла,
ще направя и рамка. Със слънчев обков.
С водосвет от роса ще окъпя статива.
Ще го килна с рисунката, в слънцето взрян.
По момчешки, ще видите как ми отива
да рисувам в очите ви – пак детски блян.
Ще изтрия със гумичка всичката болка.
И не искам молив. Нито четка с бои.
Ще рисувам. Не питам кога, пък и колко.
Ще рисувам, докато светът преболи.