ЖИВОТЪТ МИ Е МЪЛНИЯ
Умората крещи. И в мене всичко вие.
И целият съм болно слепоочие.
И пулс съм. И очи. Тревога в мене бие.
Защо, звезди, така сте ме нарочили?
И въздухът трепти. Умира тишината,
убита от стремежа. И от хората.
А аз се виждам сам. И в сянка непозната,
увиснала в снагата на умората.
Та аз току налях. И чашата е пълна.
И с две ръце прегърнах враговете си.
На всекиго простих… Животът ми е мълния.
Просветна. И се струпа във нозете ми.