НЕСЕЗОННО
Есента още диша праха му.
Пролетта само в стих го чете.
То едничко, едничко е само.
Не сезон. Босоного дете.
И стремглава любов полугола.
И удавена в слънце мечта.
Островърха, висока топола.
Пъдпъдъчи красиви ята.
Не сезон.То е моята лудост.
И е моето диво море,
дето някога в мен се събуди.
И сега – само с мен ще умре.
Не сезон. То е моето Лято.
И е празник на всяка Любов.
Ще си тръгне от мене, когато
аз ще бъда за Зима готов.