Аз ще възвърна се,
Аз задължително ще дойда!
Аз знам че ти ме чакаш бащина земя
Тъй както чака на детето майка.
Прокуден някога от върла
Брулеща народът ми през векове съдба
Ще върна се – орисан скитник
В родния си край
Където всичко е забравено…
И тъй до болката познато!
И не забравен аз съм тук:
Листята ще шептят ми за балкана,
ще пее вятъра хайдушки песни.
Славейчето ще се признава в любовта.
А кукувицата ще брои вековете
Които се отсътствах в татковина.
И аз ще коленича и целуна пръст,
Свещенна пръст която галили деди ми
И ще и прошептя едно прости
От предците поминали далече