ЗАВРЪЩАНЕ В ОРЕШНИК
Минути, само няколко минути
и вятърът, пробягващ покрай мен.
Табелата шепти едва дочуто
за поздрав след напрегнатия ден.
А къщите отляво и отдясно
даряват доверчиво светлина.
Във някои отдавна е угаснало,
но спомени разпалват те в нощта.
Неволно пращат погледа нагоре.
От спомените палят се звезди –
усмихнати, със имена на хора.
Тъй както си ги помня от преди.
Минути. Само няколко минути
прочистват натежалия ми ден
от вестите за обири, банкрути.
На село съм. По-друг, освободен.
И споменът довежда ме до прага,
дотичвам бос, с филия във ръка.
Да – споменът. То, детството, избяга.
Но чакат ме зад старата врата.
Прозорецът със светлото ме гали
и кучето опашка пак върти.
Дърветата – и те са ме познали,
посрещат ме със песен на щурци.
Нощта проскърцва с покрива издайно
и гълъбите буди тя за мен.
Идилия, обута в детски тайни,
във кратък миг, вълшебно сътворен.
На прага съм на родната си къща!
Вратата се отваря и с любов
душата ми там две души прегръща!
И пия аз лечебен благослов…