СПОМЕНИ
Проспах го, съвършенството избяга.
Несъвършен живее този свят.
А приказките с мене вечер лягаха,
аз бях дете. И колко бях богат:
със стомната студена денем припках
и дядо ме очакваше с любов,
отпиваше вода и се усмихваше,
облегнат на каруца с блясък нов,
в ръцете със длето и стърготини –
сред куп дъски, триони и… мечти.
Животът изтъркули ги – години,
хлапето в мен с каруците се скри.
Не чупя вече глинените стомни.
И няма как. Пластмаса се роди.
А бабините приказки ги помня,
макар че Интернет се появи.
Те, стомните, останаха на село.
Каруците смениха се с коли.
Там, горе, дядо пак с бичкия смело
нарязва облак. После дъжд вали.
А баба за Сали Яшар разказва,
приспива вечерта и рой звезди,
притиснала ги в топлата си пазва,
тъй както мен в онези детски дни.