ОГНЕОПАСНО
Земята диша снеговея,
а кичур бял плете й той.
Ела! За тебе ще налея
Мерло червено. Ти постой!
Сега. Две чаши ще поставя
на масата. Свещта гори.
Кажи ми влюбено “Наздраве”!
Снега навънка забрави.
Полекичка отпий. На глътки.
А после тихо ме дари
с онази – твоята прегръдка,
която Зиме ме гори!
А аз ще шетам луд по тебе.
По-луд от виното във мен.
По-влюбен и от теб обсебен –
протон, със тебе зареден.
Духни свещта! Не ни е нужна.
Сега си Слънце във нощта.
И кожата ти теменужна
ще пия бавно със уста.
Земята диша снеговея.
А аз и ти в нощта горим.
Ти топлиш мен. Аз в тебе грея.
Виж – утрото потъна в дим.