ОЧАКВАНЕ
В такава нощ – самотна, като тази
небето ми стовари сто вини.
Със облаци студени ме полази.
Дъждовност даже в мене причини.
И аз без звук потънах във мъглите
и дишах като риба без вода.
Изгубих си ръцете. И очите,
че в този мрак с фалшива свобода
за миг си тръгна светлата ми обич.
Усещах я през облаците аз.
И сякаш заживях самотен в Гоби –
не чувствах нищо. Пях дори без глас.
Пребродих най-безлюдните пустини.
С чакали и с хиени вих в нощта.
И още чакам тази нощ да мине,
и пак да бъде светло по света.
В пустинята издържа само този,
чиято вяра буди светъл ден.
Не вярвам аз на пъклени прогнози.
Животът ни така е подреден –
след всяка нощ /дори да бъде дълга/,
се ражда със надежда сутринта.
И слънцето, облегнато на хълбок,
намига. И възкръсва любовта.