ПОСЛЕДНА СПИРКА
В една невзрачна, мижава каруца
животът ми през този свят минава.
Клеясала, тя скърца и скрибуца.
Но хубава за мен е. И е здрава.
Напред летяха Лади и Москвичи.
Сега ми правят вятър Мерцедеси.
И ни един не спря, благоприлично
да ме попита: Старче, за къде си?
И аз не питам те къде отиват
забързани. И все си кретам бавно,
защото знам – накрая се отбиват
на мястото, където ще сме равни.